Последици от противоречивия  начин на отчитане  на бюлетините с избор „Не подкрепям никого“

 През изминалите две седмици сме свидетели на изключително остра дискусия относно противоречивия и непоследователен начин, по който се отчита бюлетината „Не подкрепям никого“ и отражението й върху определянето на изборните резултати. Дискусията показва още веднъж, че при въвеждането на нови промени в изборния процес е необходимо въпросите да се разглеждат задълбочено и многоаспектно, с оценка на всички възможни последици. Въпросите, които бяха повдигнати в публичното пространство, имат връзка с поне три измерения на проблема: юридически, статистически и политически. Оказва се, че противоречивите и непоследователни разпоредби създават колизия между правни принципи и принципи в социалните науки, която същевременно създава опасност от непредвидими последици за политическия живот.

На първо място, непоследователният начин на отчитане на така попълнената бюлетина повдига въпроси от юридически характер. От една страна, гласът се приема като действителен поради факта, че тази бюлетина отразява еднозначно волята на избирателя. От формална юридическа гледна точка изглежда логично решението тези бюлетини да се разглеждат като действителни. Този аргумент има своето значение, като се има предвид и факта, че с последните промени в ИК избирателят бе задължен да гласува, с предвидена санкция изключване от избирателните списъци за негласувалите.

Същевременно, при изчисляване на изборните резултати тези бюлетини се изключват от броенето, т.е. практически се третират като невалидни. От гледна точка на социалните науки, и по конкретно от статистическа гледна точка, невключването на бюлетините „НПН“ не се отразява върху конкретните резултати на всеки отделен кандидат. На практика то запазва положение, което винаги се е прилагало при определяне на изборните резултати в периода от началото на демократичните промени до днес.

В опит за търсене на решение на възникналата колизия, в настоящия момент се обсъждат различни предложения, като едно от тях е бюлетините „НПН“ да се включват при определянето на изборните резултати. От гледна точка на социалните науки, и по конкретно от статистическа гледна точка, обаче, подобен подход е неадекватен и води до изкривяване на изборните резултати. На първо място създава проблем смесването на позитивен и негативен подход при изчислението: позитивен избор (с направен избор за конкретни кандидати) и негативен избор (с отрицание на всички предложени кандидати). На второ място, включването на бюлетините „НПН“ при определяне на резултатите за кандидатите ще намали относителния дял на действително дадената подкрепа за кандидатите (подадените гласове за кандидатите), като ефектът от това при президентски избори се изразява в намаляване на относителния процентен дял на кандидатите от мажоритарни избори на първи тур за избор на президент и за кмет, а на парламентарни избори – в изкуствено вдигане на бариерата за влизане на партии в парламента. В този смисъл, включването на бюлетините „НПН“ при определянето на изборните резултати би променило резултатите на кандидатите и би изкривило вота.

Бюлетината „НПН“ създава опасност от сериозни негативни последици в политически аспект. Тя подкопава доверието в избраните кандидати в мажоритарни избори, защото създава реална възможност на челни позиции в резултатите от гласуването да се озоват кандидати с конкретно получена подкрепа и резултатите от бюлетина „НПН“. Ако може образно да се опише цялата ситуация, хипотетично можем да се озовем в ситуация на балотаж между „Не подкрепям никого“ и кандидат, получил най-много гласове. Като последица за политическия живот, подобен негативен изход създава опасност от накърняване на доверието в кандидатите и в институциите, които те следва да представляват и ръководят в резултат на проведените избори. Нашата неукрепнала демокрация и нашите публични институции ще бъдат подложени на изпитание, което допълнително ще ги отслаби. Считаме, че изборното законодателство трябва да създава солидна основа за функционирането на институциите, а не да подкопава доверието в тях.

Включването на бюлетината „НПН“ при отчитане на резултатите от парламентарни избори и на избори за общински съветници ще доведе до изкуствено вдигане на избирателната бариера за партиите в националния и в местните парламенти. В действащия вариант за изборна бариера сега е тя е 4% за НС, а за ОбС – 7%. Включването на бюлетините „НПН“ ще доведе до непредвидимост на прага, като той ще варира при всеки отделно проведен избор, в зависимост от дела на хората, гласували с бюлетина „НПН“. Подобен вариант създава правна непредвидимост на условията за участие в изборния процес в страната. В практически аспект той ще доведе до изключване на по-малките партии от представителните институции, т.е. ще доведе до това по-малко избиратели да бъдат представени в НС и в ОбС. Ефектът би бил изключително недемократичен: изкуствено вдигане на избирателната бариера за влизане в парламента, недопускане на партии с относително по-ниска електорална подкрепа до парламента и в крайна сметка – накърняване на основен принцип в демократичния политическия живот – принципът на политическия плурализъм.

В заключение, народните представители следва да предприемат незабавни мерки и да намерят адекватно решение на възникналите проблеми и да не създават потенциал за възникването на нови проблеми в изборния процес. Българските избиратели и институциите се нуждаят от решение, което се придържа към духа и буквата на основния закон на страната, което същевременно не изкривява изборните резултати.